На В. В.   Погледни навън     Луната се съблича И звездите й поднасят чаша със вину Тя отпива и сякаш твоето име изрича А после се скрива зад воал от заскрежено сребро   Погледни навън   И може би там ще намериш Онази хубост за която мечтаеш Онези очи в които времето да отмериш И в своите обятия да приласкаеш   Погледни навън   Слънцето вече изгрява Но Любовта ти отлита като стих изпепелен След нея толкова мъка в сърцето остава И болката свирепо държи те във плен   Погледни навън    И нещо в теб ще запее Че красотата разцъфва като ароматен жасмин Че животът от щастие тъй лудо се смее И нова любов заблестява в небосвода магично син